Bootstrap Image Preview

Дюнкерк от 21 юли в кината!

Дюнкерк от 21 юли в кината!

Когато 400 000 души не можеха да се върнат в Родината... Родината дойде за тях.

Режисьорът Кристофър Нолан („Интерстелар“, „Генезис“, трилогията „Черният рицар“) представя епичния екшън трилър Дюнкерк. Стотици хиляди британски и съюзнически войски са обкръжени от вражески сили. Хванати в капан на брега, изтласкани към морето, те са в безизходица, а противниковата армия приближава.

Действието се развива по суша, вода и въздух. Изтребителите на кралските военновъздушни сили Спитфайър атакуват врага от небето над Ла Манш, опитвайки се да предпазят беззащитните мъже. Междувременно стотици малки лодки, натоварени с военни и цивилни, отчаяно рискуват живота си в надпревара с времето, за да спасят поне част от армията.

В Дюнкерк участват талантливи актьори от всички поколения като Фион Уайтхед, Том Глин Карни, Джак Лоудън, Хари Стайлс, Анурин Барнард, Джеймс Д'Арси и Бари Киоган, Кенет Брана, Килиън Мърфи, Марк Райлънс и Том Харди.

Нолан е режисьор и сценарист на филма, продуценти са Ема Томас и Нолан, а Джейк Майерс е изпълнителен продуцент.

Творческият екип на Дюнкерк включва оператора Хойт ван Хойтема, художника Нейтън Кроули, монтажиста Лий Смит, дизайнера на костюми Джеф Кюрланд, отговорника на визуалните ефекти Андрю Джаксън и отговорника на специалните ефекти Скот Фишър. Музиката е дело на Ханс Цимер.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Досега Кристофър Нолан е водил зрителите от улиците на Готъм, през безкрайния свят на сънищата, до най-отдалечените кътчета на Вселената. Сега за пръв път, новаторът режисьор, сценарист и продуцент обръща камерата към историческо събитие, което е дълбоко запечатано в душата му: чудото при Дюнкерк.

Дюнкерк разказва за евакуацията, която, макар и в ранните месеци на Втората световна война, има пряко въздействие върху изхода от войната. Вместо военна драма, целта на Нолан е да превърне този исторически момент в непосредствено, завладяващо кино-изживяване: динамичен, напрегнат, епичен екшън-трилър, в който залогът е невъзможно голям.

Той споделя: „Това което се е случило в Дюнкерк е едно от най-великите събития в човешката история, уникална надпревара с времето на живот и смърт. Това е било извънредно напрегната ситуация. Това е реалността. Нашата цел с този филм беше да поставим публиката в тази ситуация с уважение към историята, но и с голяма степен напрежение и, разбира се, със забавно чувство.“

Дългогодишният партньор на Нолан, продуцентът Ема Томас, казва: „Дюнкерк е вълнуващ спектакъл, но също така и много човешка история, което го прави универсален. Крис искаше да постави зрителите в центъра на преживяването заедно с героите, независимо дали са войниците на плажа, пилотите във въздуха или цивилните по лодките.“

Забележителната истинска история, вдъхновила филма, е очаровала Нолан в продължение на много години. „Това е нещо, което искам да разкажа от доста време, - казва той. - Като повечето британци, съм възпитан в митичната история за евакуацията при Дюнкерк и победата, която е изтръгната от челюстите на поражението. Това е важна част от нашата култура, от нашето ДНК.“

Историята започва в края на май 1940 г., когато Британския експедиционен корпус заедно с френски, белгийски и канадски войски са принудени да отстъпят до бреговете на Дюнкерк. Макар, че родният дом е само на 26 мили, няма лесен начин да се стигне до него. Плиткото крайбрежие и 7-метровият прилив пречат на големите британски военноморски кораби да спасят войските. Надежда обаче има: призовани са всички малки лодки да помогнат, и флотилия от цивилни „малки кораби" отплават от южното крайбрежие на Англия, за да върнат мъжете вкъщи, с кодово име Операция „Динамо“.

Историческият консултант на филма Джошуа Левин, автор на книгата „Forgotten Voices of Dunkirk“, подчертава, че евакуацията от 1940 г. е много повече от просто факт от британската история. „Това е огромно събитие, което все още има международно значение. Всички празненства за Втората

световна война - във Великобритания, в Съединените щати и по целия свят - нямаше да се случат без евакуацията при Дюнкерк. Това е изключително важен момент. Ако британската армия бе избита или пленена, Великобритания със сигурност щеше да капитулира и най-вероятно щяхме да живеем в съвсем различен свят днес. За мен Дюнкерк е пример за борба за свобода.“

Кенет Брана, който е в ролята на британски военноморски командир, е съгласен с това изказване: „Нашият живот щеше да е коренно различен, ако този изискващ смелост и търпение, невъзможен момент не беше преживян от хора, които устояха и по този начин защитиха бъдещето. Мястото му в нашата военна, социална, политическа и емоционална история не може да бъде подценявано. В известен смисъл, самата евакуацията може да не е героична, но някак си тя допълва нещо феноменално героично в човешкия дух.“

Всъщност спасяването на закъсалата армия в привидно невъзможна ситуация поражда термин, който е постоянна част от британския културен лексикон: „духът на Дюнкерк“. Томас казва: „Англичаните се гордеят с това: проявата на смелост и решителност в момент на безизходица.“

Марк Райлънс, който играе капитан на един от малките кораби, споделя: „Това събитие от голямо значение за английския народ. Ние сме били в по-неизгодна позиция, но сме положили усилия и сме се измъкнали от превъзхождащите ни сили на врага по онова време. Духът на Дюнкерк е свързан с постоянство и издръжливост, а също и безкористност“.

Дебютантът Фион Уайтхед, който е в ролята на един от младите британски войници на брега, заявява: „Духът на Дюнкерк ме води до усещането за съпричастност и пример за общество, което се обединява, за да помогне на някой в беда“.

Нолан и Томас за първи път посещават Дюнкерк през средата на 90-те години с малка ветроходна лодка - подобно на онези, които са спасявали войниците. Пътуването им дава съвсем нов поглед върху важното събитие, за което само са чели. Ограничени от суровото море и лошото време, плаването по Канала неочаквано отнема 19 часа. „Прекосяването беше много трудно, - спомня си Нолън, - въпреки, че никой не ни бомбардираше. Това, което наистина ме впечатли е колко необикновено е било, че цивилните са плавали с малки лодки във военна зона. Те са могли да видят дима и огъня от километри. И това прави желанието им да помогнат и колективния им дух, изключителни.“

Нолън продължава: „Докато търсех как да разкажа историята, доста рано ми хрумна идеята да покажа събитията от сушата, морето и въздуха: да представя действието от перспективите на хората на брега, на тези, които идват да помагат с лодки и на пилотите, опитващи се да ги предпазят от небето. Голямо предизвикателство беше необходимостта да използвам различна времева скала за всяка част от историята, защото във филма момчетата са на плажа почти седмица, пресичането на лодките се случва за един дълъг ден, а полета на Спитфайър трае само час. Всяка от тези сюжетни линии – една седмица на сушата, един ден в морето и един час във въздуха - имат различни времеви характеристики, така че трябваше да ги измисля много внимателно как да ги съчетая заедно. Преплитането на тези истории води зрителя през събитията по много субективен начин и му позволява да разбере преживяването на всеки един от героите. Изключително трудно е при такъв мащаб на филма да се получи цялостно разбиране при толкова много индивидуални преживявания.“

Коментари





Вашата реклама